Сонатите за цигулка от Вофганг Амадеус Моцарт, изпълнени в Старата Резиденция в Залцбург, представляват перфектната комбинация за почитателите на концертното изкуство, които се стремят, както към историческото, така и към музикалното преживяване. Именно в Старата Резиденция, Моцарт, едва шест-годишен, изнася първият си концерт пред двора в Залцбург, с който изгрява неговата звезда. За да се прибави автентичност на събитието соло цигулката е в съпроводен на копие на оригиналния двоен клавесин на Паскал Таскен от 1769г.
До ранния деветнадесети век, Старата Резиденция е била дом на князете- архиепископи, управлявали самостоятелната държава Залцбург по времето, когато тя представлява княжество в рамките на Свещената Римска Империя.
Граф Йеронимус фон Колоредо, който назначава Моцарт за свой придворен музикант, е бил последният църковен държавен глава на града, изпратен в изгнание след превземането на Залцбург от Наполеон. Великолепните сгради и площади, които очароват посетителите днес, са построени по разпореждане на Волф Дитрих фон Райтенау, княз-архиепископ от 1587г. до 1612г.
Моцарт е написал тридесет и шест сонати за цигулка, разделени в два различни периода. Тези, които е написал между 1763г. и 1766г., той композира, когато все още е дете-чудо (би трябвало да е бил едва десетгодишен, когато довършва последната от тези творби). Така наречените „зрели“ сонати са написани значително по-късно, между 1778г. и 1788г., когато Моцарт е бил в двадесетте и ранните тридесет години от живота си.
Докато създадените през детството сонати изненадват слушателя – как би могъл някой на такава възраст да създаде толкова завършени музикални произведения? – втората група сонати галят ухото по един божествен начин. Нито една нота не е разпиляна в тези прекрасни композиции. Клавесинът не е подчинен на доминацията на цигулката; по-скоро двата инструмента изглеждат увлечени в един префектен музикален диалог. Да ги чуеш изпълнени в прекрасната обстановка на Старата Резиденция, е съчетание, създадено в Рая.
