Един следобед или една вечер, прекарани в Залцбургския куклен театър с постановката на Лешникотрошачката от Пьотр Илич Чайковски е шанс да въведем децата ни в очарователния свят на балета и класическата музика. Със своите приказни герои, танци и бързо запомнящи се мелодии Лешникотрошачката пленява детските сърца и умове на няколко поколения по целия свят.
Творбата се гради върху едно магично преобразяване. Любимият коледен подарък на Клара – лешникотрошачка във формата на войник – оживява и повежда армията си от сладкиши срещу армията на цар Плъх. Когато битката приключва, лешникотрошачката се превръща в принц и отвежда Клара в страната на сладкишите, където разказва на владетелката й Захарната фея, как Клара му е помогнала да победи врага си.
Адаптирана по разказа на Е.Т.А. Хофман и с хореография на Мариус Петипа и Лев Иванов, Лешникотрошачката е третият и последен балет на Чайковски, изпълнен за първи път на сцената на Мариинския театър в Сан Петербург на 18 декември 1892 година, в една вечер заедно с последната опера на руския маестро Йоланта. Изненадващо с оглед на съвременната популярност на произведението е, че Лешникотрошачката не се радва на първоначален успех, но през шестдесетте години на двадесети век балетът шества победоностно по всички сцени, особено през празничните сезони, заради приказния си сюжет и атмосфера.
Простотата на Лешникотрошачката е тъкмо онова, което създава трогателното и очарование и я прави също идеален избор за поставяне на сцената на Залцбургския куклен театър. Тя сякаш е извадена от кутията с детски играчки и липсата на сложна фабула, която не се задълбочава, просто ни оставя да се наслаждаваме на ефирната музика на Чайковски и на великолепните танци, които отделните групи от кукли се редуват да изпълняват.
