Цикълът от цигулкови концерти, Четирите годишни времена от Антонио Вивалди, е крайъгълен камък в историята на музиката. Някои от теоретиците на епохата, през която живее Вивалди, изказват съмнения относно това, дали италианският маестро действително се е опитал да напише музикален разказ, а критиците все още продължават да дискутират как музиката е способна да разказва истории без думи.
Едни от най-известните произведения за всички времена не само са били съпроводени от цикъл поеми, написани от самия Вивалди – същинско либрето с описание на музиката, но и от инструкции към инструменталистите за това какви техники да ползват при интерпретацията, така че да вдъхнат живот и експресивност на музикалния текст.
Четирите годишни времена са публикувани в Амстердам през 1725 година, от което можем да заключим, че Вивалди вероятно ги е композирал по същото време, през което във Виена е кипяло строителството на църквата Свети Карл - сцена на този специален цикъл от концертни изпълнения. Построена в памет на Карло Боромео - водеща фигура в Контрареформацията - църквата Свети Карл е удивителен пример за орнаменталната пищност на бароковата архитектура.
Макар и Четирите годишни времена да са едни от най-записваните произведения в историята на музиката, досега малцина са имали възможност да ги чуят така, както са били изпълнявани по времето на Вивалди. Именно такова преживяване предлагат Оркестър 1756 и солистите от Залцбургската Концертна Академия със своята интерпретация на Четирите годишни времена, извършили революция в музикалната форма и изказ. Посветени на това да пресъздават звученето на музиката през осемнадесети век, концертите на Оркестър 1756 се изпълняват изключително само на инструменти от епохата.
Включвайки някои от най-красивите арии за алт на Вивалди, тази концерти ни пренасят три века назад в една епоха, която още притежава силата да общува с нас и в настоящето.
