Изкуството често коментира живота, но колко често сме свидетели на обратното? Звучи невероятно, но някои от авторите и актьорите, включително изпълнителката на главната роля в оригиналната продукция на „Аксел пред вратата на Рая“ на Ралф Бенацки (Axel an der Himmelstür), в много аспекти в своя реален живот се превръщат в героите, които са превъплащавали на сцената.
Зара Леандър, в ролята на холивудската „дива“ Глория Милс, предизвиква такъв фурор на премиерата във Виена на 1 септември 1936г., че по-късно става кино-звезда. Бенацки напуска Австрия преди началото на Втората световна война, заради подписан договор с филмовото студио MGM, а каращите се помежду режисьори от действието на оперетата са всъщност емигранти от Виена, елемент на авто-пародия, върху който, без съмнение, самият композитор е разсъждавал с тъжна усмивка след пристигането си в Америка.
Самият Аксел от историята е репортер, който се стреми на всяка цена да направи интервю с Милс, което ще бъде повратната точка в кариератта му, но скоро рабира, че всичките му усилия са осуетявани както от актрисата, така и от задкулисните ходове на магнатите-собственици на филмовите студия. Сюжетът, и особено песните, които включват блус (“Gebundene Hände”), танго (“Mein schönes Fräulein, gute Nacht”) и, най-известната от тях - йодл (“In Holly-Holly-Hollywood“), са весела пародия на опитите ни да направим кариера, хванали се за „опашката“ на нечия чужда ракета.
Бенацки черпи вдъхновение за „Аксел пред вратата на Рая“ от филма „Гранд Хотел“ от 1932г., и характерът на Милс в голяма степен е построен върху изпълнението на Грета Гарбо. Именно това е филмът, в който Гарбо произнася често цитираната фраза „Искам да бъда сама“. Онези, които гледат Леандър в дебюта на оперетата в Theater an der Wien, веднага правят връзката, още повече, че са силно впечатлени от нейния глас- контраалт в един жанр, където героините са неизменно изпълнявани от сопрано или мецосопрано.
„Аксел пред вратата на Рая“ далеч надхвърля историческата епоха и си струва да бъде преоткрита при завръщането си във Виена, в Народната опера; всъщност, това е творба, която предлага вълнуващо прозрение за това какво би се случило, ако не беше се случила войната; дали тогава Виенската оперета не би продължила успешно да се развива наред с младото все още киноизкуство.
