„Така правят всички“ е последната от трите опери, резултат от плодотворното сътрудничество между Волфганг Амадеус Моцарт и либретиста Лоренцо да Понте. Както и при „Сватбата на Фигаро“ и „Дон Жуан“, намеренията на Моцарт и Да Понте за това произведение, са да издигнат комичната опера на съвсем друго ниво.
Изиграна за първи път на 26 януари 1790 г. във виенския Тойцес Националтеатер (Императорския театър), днес наречен Бургтеатер (Национален театър на Австрия), в началото „Така правят всички“ се радва на скромен успех въпреки важното място, което заема днес в оперния репертоар. Първата поредица от представления всъщност е прекратена внезапно заради смъртта на Йозеф II само след пет спектакъла. Играе се отново на сцената във Виена няколко месеца по-късно, но само още пет пъти преди ненадейната смърт на Моцарт през 1791 г.
През голям период от време от XIX век операта „Така правят всички“ продължава да търпи последствията от лошо стечение на обстоятелствата. Считана за провокативна и развратна, операта се играе рядко, а когато е поставяна, е подлагана на значителни промени, за да бъде приемлива за вкуса на епохата. За щастие днес различни театри, като Виенскатанародна опера, където се играе спектакълът, отдават дължимото на оригиналната концепция на Моцарт и Да Понте.
„Така правят всички“ е история за двама млади войници, които, убедени, че жените, които обожават, няма никога да им изневерят, приемат опасен облог. След като излъгват, че заминават на война, и двамата се връщат дегизирани и всеки се опитва да прелъсти любимата на приятеля си. Ако в началото двете млади жени устояват на чара на двамата „чужденци“, накрая те се влюбват в тях. Чак в края на операта войниците разкриват истинската си самоличност и четиримата герои вземат решение, което навярно ще промени живота им.
Въпреки очевидната неприязън към жените в оригиналното заглавие Così fan tutte, което може да се преведе като „Така правят всички те (жени)“, подзаглавието, добавено от Моцарт и Да Понте La scuola degli amanti („Училище за любовници“) сякаш по-добре изразява намеренията на авторите. Нещо повече от критика, насочена единствено срещу поведението на жените и въпреки бликащия хумор, тази опера според критиците е разказ за изпитанията и непостоянството на любовта. Музиката на Моцарт става постепенно все по-сложна с развитието на пиесата и препятствията, пред които се изправят героите, стават все по-трудни.
