Имперска Испания през шестнадесети век, брачен договор, предназначен да донесе мир между две държави, противопоставя във война баща и син. Еретиците са изгаряни на кладата, а цели народи са заплашени от чуждо владичество. Дори животът на един кралски принц може да бъде пожертван в името на Църквата и държавата. Либретото на „Дон Карло“ е било именно сценарият, отдавна жадуван от Джузепе Верди: история на висша политическа драма, която му позволява да изследва враждебността на един свят, твърдо насочен към унищожението на щастието на хората, живеещи в него.
След дълги години борба с изискванията на цензурата в родната му Италия, Франция и най-вече в Париж, предлагат на Верди една политическа среда, в която той може да твори без ограничения. „Дон Карло“ е опера възложена му от Театр Империал де л‘Опера и дочаква своята френска премиера, под оригиналното заглавие „Дон Карлос“, в Salle le Peletier на 11 март 1867г.; а версията представена днес във Виенската Щаатсопера е четири-актна под името „Дон Карло“ на италиански език, изпълнена за пръв път на 10 януари 1884г. в Театро алла Скала в Милано.
Женитбата на Дон Карло за Елизабет е осуетена, когато баща му, крал Филип II, я взема за своя съпруга. За да облегчи отчаянието си, Дон Карло решава да замине, колкото се може по-далече от Елизабет, но Кралят му отказва да го назначи за губернатор на Фландрия и вместо това го хвърля в затвора. Но това не е всичкото зло, което се случва, защото най-приближеният съветник на крал Филип, Великият Инквизитор, иска смъртта на кралския син като „необходимата“ цена за да бъде осуетено въстание, което според него ще избухне под влиянието на Дон Карло.
Изпълнена с музика на велик патос, от „дебнещата“ мелодия на невидимо сопрано, обещаващо възмездие за жертвите на Филип, до съжалението на краля за брак без любов, това е един исторически епос, който никога не забравя движещата ни сила в живота: любовта.
