Определяна от мнозина, като една от последните велики комедийни опери на фарса, „Дон Паскуале“ на Гаетано Доницети представлява перфектният фарс и е също толкова популярна днес, както по време на премиерата си в средата на 19-ти век.
Дон Паскуале- сприхав и раздразнителен, но много богат старец е убеден, че е измислил „непробиваем“ план да лиши от наследство неблагодарния си племенник Ернесто: замисълът му е да си намери съпруга, която да му роди дете, на което да остави цялото си наследство. Д-р Малатеста, макар и приятел на Дон Паскуале, замисля контра-план заедно с любовницата на Ернесто – Норина, чиято цел е да компрометира Паскуале, така че Норина и Ернесто да се оженят. Именно тя ще стане „булката“, която Малатеста трябва да намери по горещата молба на Паскуале.
Замислената от двамата измама е само началото на тази изключително чувствена комедия, в която все по-отчаяният Паскуале стига до предела на разсъдъка си, докато новата му съпруга сменя превъплъщенията си от „невинна провинциална девойка“ до непоносимо флиртуваща кокетка, която със замах пилее парите на Паскуале, а в същото време го лишава от щастието, което той бленува.
„Дон Паскуале“ е може би последната прецизно изградена творба от композиторите, работили в продължилата векове традиция на „комедия дел арте“. Това което отличава „Дон Паскуале“ е начинът, по който Доницети майсторски превръща иначе едноизмерните герои на тази театрална форма в пълнокръвни и убедителни характери. В най-голяма степен това се отнася за въздействието на самия Дон Паскуале, като в началото сме отблъснати от неговата егоистичност, а в края вече му съчувстваме за нещастието, до което е доведен.
За първи път представена пред публика на 3 януари 1843г. в „Зала Вентадур“ в Париж, домът на театралната и оперна компания „Театр-Италиен“, „Дон Паскуале“ все още ви очаква, за да забавлява публиката още ведъж, този път на сцената на Виенската държавна опера.
