Историята на създаване на „Хензел и Гретел“ от Енгелберт Хумпердинк е също толкова любопитна, както и самата опера. Аделхайд Вете, сестрата на Хумпердинк, го моли един ден да напише музика за четири песни по неин текст, вдъхновени от приказката на братя Грим, които е написала, за да забавлява децата си. Аделхайд и Енгелберт са толкова доволни от резултата, че решават да създадат цяла опера.
С помощта на Рихард Щраус, който ще дирижира оркестъра вечерта на премиерата, Хумпердинк успява да завърши „Хензел и Гретел“ точно навреме, за Коледа през 1893 г. Операта има премиера на 23 декември в Хофтеатер във Ваймар, днес наричан Немски национален театър. След успеха на първите представления операта е поставяна по-късно отново по повод на годишнини от своето създаване.
„Хензел и Гретел“ на Хумпердинк и Вете е много по-лека версия в сравнение с оригиналната приказка. Изгонени от дома си от майка си заради това, че са непослушни, Хензел и Гретел избягват в гората, за да берат ягоди. След като заспиват сред дърветата, те се натъкват на къщичка, построена от всякакви сладкиши, където живее страшно създание – вещица, която примамва децата, за да ги опече като хляб. Хензел и Гретел трябва да проявят изобретателност, за да избягат и да освободят и другите деца, затворени в шкафа.
В своето либрето Вете добавя и други горски същества, сред които ангели, Пясъчен човек (Сънчо) и Фея на росата. След появата на тези вълшебни създания става ясно, че децата в приказката ще могат да разчитат на тяхната закрила и че нещата ще свършат зле за старата вещица.
Пътя на израстване, който изминава Хумпердинк, е впечатляващ – той е асистент на Вагнер в работата по „Парсифал“, последната опера на великия творец. Несъмнено повлиян от своя известен сънародник и от начина, по който той използва мелодията, хармониите и лайтмотива, Хумпердинк често е определян като автор на детска опера, каквато Вагнер никога не е написал.
Ред е на Виенската Народна Опера да представи тази очарователна опера, която завладява деца и възрастни.
