След като шокира своята публика със „Саломе“ (1905г.), заради противоречивата тема в нея, както и с „Електра“ (1909г.), заради „тоналното нападение“ върху сетивата, „Кавалерът на Розата“, чрез своята комедийност, скрити самоличности и шеметно замайващи валсове, е последното, което някой е очаквал от Рихард Щраус.
Дебютирала на 26 януари 1911г. в Кралската Опера в Дрезден, Der Rosenkavalier („Кавалерът на Розата“) е една опера, която всеки по-малко надарен автор би оставил да завърши като фарс, но в талантливите ръце на Щраус и неговия либретист, Хуго фон Хофманстал, тя, вместо това, се превръща в истинско разсъждение върху загубата на младостта.
В сюжета, Маршалката- Принцеса Мария Тереза, се съгласява нейния млад любовник Октавиан, Граф Рофрано, да стане посредник за сключването на брак между помпозния и без пукната пара Барон Окс и красивата и богата Софи. Когато, обаче Октавиан подарява на Софи роза, изработена от сребро – знак за отдадеността на барона, тя се влюбва в красивия граф.
Решението на Щраус да постави жена в ролята на Октавиан е истинско осенение на гения, което, оперните трупи, включително Виенската Щаатсопера, оценяват и до днес. Неговият замисъл, докато героят се превъплъщава с лекота от една жена в друга, не е да възбуди любопитството на публиката, а да направи възможно най-достоверна разликата във възрастта между Графа и Маршалката.
Със завръщането си към тоналността, музиката в „Кавалерът на Розата“ е достъпна, но също така категорично белязана от уникалния почерк на Щраус и с мотиви, които изпреварват с векове своето време; а развръзката, не по-малко впечатляваща, с усилията на великодушната Маршалка, в съюз с Октавиан, да разкрие истинската същност на Барона, показва способността на композитора да твори разкази по един изключително съвременен начин.
