Oперата Летящият холандец е творбата на Рихард Вагнер написана преди още да е навършил четиридесет години и тя окончателно ще затвърди появата му на световната оперна сцена. От този момент нататък, той се отдава изключително на този жанр, за да се превърне в оперния колос на деветнадесети век.
Премиерата на операта се е състояла на 2 януари 1843 година в Дрезденската Земперопер под диригентството на самия автор. Слушателите са поразени от невероятната мощ и нежност, съчетани в Летящия холандец. Творбата носи първите признаци за еволюиращата музикална философия на Вагнер и за ролята й в съчетаването на изкуствата по пътя към изграждането на една нова драматична форма.
Историята за това как Вагнер създава „Летящия холандец“ е доста по-прозаична, отколкото мнозина биха си представили. Авторът съвсем не се е виждал „Холандецът“ в ролята на мореплавателя, осъден да броди из океаните докато не срещне жената, готова да отдаде живота си за него. В своята автобиография Вагнер пише, че вдъхновението му да напише операта се появява по време на едно не съвсем безопасно плаване до Англия, което предприемат заедно със съпругата му Мина през лятото на 1839 година, за да избягат от кредиторите си.
Въпреки това няма как да не усетим, че операта представлява точно отражение на състоянието, в което се е намирал Вагнер по онова време: „Холандецът“,като въплъщение на измъчената, сграбчена и в плен романтична душа, бродеща без пристан и посока и Вагнер, постепенно осъзнал, че мечтите му за успех в Париж (следващата му спирка след Лондон) са се провалили, а с тях и надеждите му да осигури бъдещето на семейството си.
Сега в постановката на Виенската Държавна Опера, Летящият холандец ни предлага проникновен поглед към душевния мир на един от най-великите композитори на всички времена.
