Любовен еликсир e комична и динамична опера от Гаетано Доницети и е едно от най-прекрасните произведения в своя жанр. Изпълнена с пасторален чар и симпатични герои, операта е известна и с една от най-прочутите арии на операта: Una furtiva lagrima.
Неморино бива измамен от безскрупулния пътуващ доктор Дулкамара да си купи еликсир на любовта, който се оказва нищо повече от бутилка вино. С него Неморино се надява да спечели сърцето на Адина. Ефектът от питието е незначителен – мимолетен миг на малко повече самоувереност.
Останал без пукната пара, но не и обезсърчен, Неморино се записва в армията и с получената заплата си купува втора бутилка. Този път обаче, той е заобиколен от девойки, което подклажда любопитството на Адина. И двамата обаче не знаят, че причината за този женски интерес към него е новината, че Неморино току-що е наследил имението на чичо си.
Няма съмнение, че Доницети искрено се е забавлявал от хумора на тази опера. При все това обаче, Любовен еликсир сякаш поставя и някои сериозни въпроси: дали любовта действително е проява на едно спонтанно чувство и дали пороци като пиенето и преследването на богатство, не са причина понякога човек да изпада в плен на нейната магия?
Виенската опера поставя едно произведение, чиято премиера се е състояла на 12 март 1832 година в оперния театър на Милано, известен по онова време, като Театро дела Канобиана. Любовен еликсир започва със сцена, в която Адина разказва келтската легенда за Тристан и Изолда, явяваща се своеобразно въведение към историята, която предстои да видим. Интересно би било да се запитаме дали Рихард Вагнер, който е аранжирал клавира на Любовен еликсир, не е написал своята Тристан и Изолда тъкмо заради Доницети!?
