Джузепе Верди пише операта „Макбет“ в апогея на този период от живота си, който композиторът нарича „каторжнически години“. Едва прехвърлил двадесетте, Верди изгубва жена си и двамата си сина на съвсем ранна възраст, но вместо да се потопи в скръб, той се отдава на работа. Между 1842 и 1853 г. композира не по-малко от седемнадесет опери, започвайки от „Набуко“ и завършвайки с „Травиата“.
Верди иска неговият „Макбет“ да е „необичаен“ и тъй като посвещава тази опера на тъста си, има нагласата да композира много специално произведение.
Шекспир е вдъхновение за Верди през цялата му творческа кариера, за което са доказателство последните му опери „Отело“ и „Фалстаф“ по пиеси на безсмъртния бард, затова не е изненадващо, че „Макбет“ се придържа строго към трагедията на великия английски драматург.
Под внушение на амбициозната си и манипулативна съпруга Макбет изпада в смъртоносната лудост да унищожи съперниците си, претенденти за трона на Шотландия и е обзет от видения, които сам си създава заради пророчеството на три вещици.
Благодарение на „Макбет“ Верди постига световна слава. Без да се съобразява с общоприетите принципи на своето време, той композира музика, която блестящо илюстрира разгръщащата се драма. Прекрасен пример за оригиналността на Верди е арията на Лейди Макбет Si colmi il calice di vino eletto, нейният пълен контраст с безочието на този персонаж при появата на призрака на Банко и реакцията на Макбет и обкръжението й, разтърсени от страх и предчувствия.
Поставена във Флоренция през 1847 г., навярно най-театралната опера на великия италиански майстор сега се играе във Виенската Щатсопер.
