Едно случайно откритие довежда до това, Бенджамин Бритън да напише „Питър Граймз“, неговата първа опера и творбата, която „подпечатва“ международната му репутация.
Докато живее практически в изгнание в Съединените щати, Бритън попада на копие на издадените през 1810 г. стихотворения на Джордж Краб с общото име The Borough („Градчето“), които изобразяват света на мрачното източно крайбрежие на Англия, където самият композитор е израснал. Смесица от носталгия по дома и лична идентификация с чувството на отчуждаване, усетени от героя на Краб – Граймз, карат Бритън да създаде цялостен музикален изказ, основан върху Питър Граймз.
Дебютирала на 7 юни 1945г. в Садлърс Уелс в Лондон, операта на Бритън противопоставя своя анти-герой, дал името й на обществото, в което той живее. Рибар, вече преживял удавянето на едно от момчетата от града, докато е трябвало да отговаря за него, той предизвиква подозрение, когато иска да наеме друго момче. Когато новият му помощник умира в нещастен инцидент, хората от Градчето се нахвърлят срещу него и само Елън, учителката, е готова да се изправи в негова защита.
„Питър Граймз“ е трагедия, изключително английска, но в същото време универсална в изобразяването на човека, оказал се противопоставен на света около него. Тя също така е една от най-силно въздействащите и всеобхватни картини, създавани някога, на нашето отношение с морето, като всяка секция на оркестъра упорито „настоява“ да допринесе своя неповторим цвят в палитрата, от която Бритън „рисува“ своята музика.
Като имаме предвид, че Бритън е бил убеден пацифист, успехът на „Питър Граймз“, която за пръв път е представена само месец след края на Втората световна война в Европа, се явява и реабилитация на собствените му убеждения. Със завръщането си на гостоприемната сцена на Виенската държавна опера, „Питър Граймз“, както никоя друга творба в жанра, ни напомня за бруталността на човешкото общество, когато обстоятелствата изправят хората едни срещу други.
