Йохан Щраус, Син, вече е изградил репутацията си като Краля на Валса, когато написва своята оперета Die Fledermaus („Прилепът“). Щраус вече е композирал общо около петстотин танца, включително една от най-известните творби на класическата музика, създавани някога – „Синият Дунав“.
По времето на Щраус, Виена бързо се превръща в център на забавленията на Европа и неговата музика все повече се слуша и танцува в балните зали на австрийската столица. Това, което изненадва е, че Щраус изпитвал сериозни съмнения в способностите си да пише музика за сцена, докато мнозина около него били убедени, че той има великолепната възможност да се възползва от популярността на неговите творби, доставящи такова удоволствие във Виенските концертни зали. Първите му няколко оперети не тръгват особено гладко, но Директорът на Theater an der Wien, Макс Щайнер, бил твърдо убеден, че големият успех е само на една крачка.
Когато френският композитор Жак Офенбах, горещ поддръжник на своя по-млад музикален съвременник, решава да не продуцира своята собствена версия на „Прилепът“, задачата се пада на Щраус да сътвори великолепната комедия на своеволието, изневярата и на грешката в самоличността.
Всичко, което се случва в „Прилепът“, произтича от решението на Доктор Фалке- който е Прилепът, да засрами своя приятел Айзенщайн за това, че го е оставил да намери сам пътя към дома си след едно пиянско парти. „Прилепът“ замисля да изобличи склонността на Айзенщайн, както и на съпругата му Розалонде към извънбрачни „забежки“, като урежда те двамата да участват в бал с маски. Айзенщайн „непринудено“ започва да флиртува със собствената си съпруга, докато в същото време нейният любовник изтлява в затвора. Накрая на историята, героите разкриват истинската си самоличност, но дали вече не е твърде късно да си простят?
За пръв път представена в Theater an der Wien на 5 април 1874г., и създадена върху либретото на Карл Хафнер и Ришар Жене, според слуховете от онова време, Щраус трескаво за захваща за работа, като почти не пуска перото за да се храни или спи в продължение на шест седмици. Със сигурност, мисълта, че фибрилното състояние, в което се предполага, че композиторът е написал оперетата на един дъх, е изкушаваща, както и че в „Прилепът“ той е вложил своята френетична енергия, довежда до истински „транс“ публиката оттогава и досега.
Днес, Виенската народна опера предлага на почитателите на изкуството на оперетата, както и на тези, които обичат възторжената музика на Йохан Щраус, възможноста отново да се насладят на неговата велика творба, „Прилепът“.