Ако трябва да изберем само едно произведение, за да докажем, че Джузепе Верди е Шекспир на операта, то това е Риголето.
Основана върху пиесата на Виктор Юго „Кралят се забавлява”, Верди, който винаги търси драматични сюжети, изгражда един от най-съвършените си оперни герои – Риголето. Като шут на разгулния херцог на Мантуа, той винаги с готовност се отдава на покварната склонност да се подиграва с жертвите на своя господар. Същевременно обаче се оказва, че Риголето е и любящ бащa; Джилда, към която полага всеотдайни грижи, за да я предпази от всичките злини на заобикалящият я свят.
Когато херцогът започва да преследва дъщеря му, Риголето е обзет от мрачни предчувствия. Опитва се да разкрие пред Джилда истинското лице на нейния охажор, но наивната девойка не е в състояние да види любимия си такъв, какъвто е. И когато, Риголето наема Спарафучиле да убие херцога, той неволно подписва смъртната присъда на дъщеря си.
Премиерата на операта се е състояла на 11 март 1851 година в Tеатро Ла Фениче във Венеция. Операта Риголето притежава всички елементи, необходими за една голяма драма: трагедия, чиято кулминация се превръща в дълбока човешка драма, съчетала моменти на поквара и похот, с такива на нежност и душевна чистота.
И в случай, че драматичната основа не е достатъчна, ще кажем, че Риголето е опера, в която звучи част от най-прекрасната музика на Верди. Всяка мелодична кулминация, сякаш с лекота прелива и бива надмината от следваща и следваща.
Постановката на Виенската Щатсопер ни дава много основания да пожелаем да видим тази великолепна опера. Ако обаче имате само една възможност да чуете “La donna è mobile” в сценичния й контекст и да видите истинското лице на безскрупулния херцог на Мантуа, е преживяване, което не бива да пропускате.
