„Саломе“, едноактната опера на Рихард Щраус е доказателство, ако такова изобщо е необходимо, че композиторът е безрасъдно хазартен играч. Вече нагазил в дълбоки води срещу мнението на критиката (но забележително, не и това на публиката) по повод на последната си опера „Фойерснот“ (Feuersnot), заради откровената интерпретация на сексуалното поведение, „Саломе“, с противоречиво известния си „Танц на седемте воала“, отива още по-далеч в премахването на границите на считаното за приемливо поведение на сцена.
Дебютирала в Дрезденската Хофопера (сега известна като Земперопера) на 9 декември 1905г., „Саломе“, въпреки това, се превръща незабавно в истински „хит“, предизвиквайки неистови аплодимсенти и най-малко тридесет и осем връщания на певците след падането на завесите. Въпреки бързия успех на операта в цяла Европа, „Саломе“ първоначално е забранена за представяне във Виенската държавна опера, за голямо разочарование на нейния директор, Густав Малер.
Основана върху едноименната пиеса на Оскар Уайлд, Саломе на Рихард Щраус е жена, чиято власт над мъжете бледнее само пред нейната бруталност. Тя си играе с капитана на гвардията, Наработ, обсебен от нея до степен на самоубийство, когато става очевидец на нейните опити да съблазни пророка Йоан (Йоан Кръстител). Йоан е хвърлен в тъмница, след като е заклеймил брака на майката на Саломе, Иродиада, с Ирод, тетрарх на Юдея и Перея. Саломе изисква отмъщение срещу Йоан, видимо единствения мъж, който може да й се противопостави, и настоява за цена, която дори безмилостен владетел от ранга на Ирод не е готов да плати.
Композицията на Щраус е напълно в тон с изграждането на образите, най-вече този на Саломе: безпощадно и безкмпрмисно изследване на политоналността, която перфектно изразява усещането за привличане и отвращение, от което сме обладани при срещата си лице в лице с този концептуален архетип на „фаталната жена“.
