"Фигаро! Фигаро! Фигаро!"- известнят рефрен, който обявява пристигането на Севилския бръснар и началото на това, което е може би все още най-добрата комедия в операта.Твърди се, че Севилският бръснар е композиран само за тринадесет дни по едноименната пиеса на Пиер Бомарше, написана през 1775 година. Невероятно краткият срок, за който Джоакино Росини създава тази магична комедия, говори, че самият той е бил вдъхновен от музиката, избликнала изпод перото му и, че за самия него тя е била едно безкрайно забавление от първия до последния такт.
Севилският бръснар - Фигаро, е нает от граф Алмавива, за да му помогне да получи ръката на красивата Розина. По негов съвет графът се маскира като студент, войник и учител, опитвайки се да измами дон Бартоло, който строго бди над девойката. В крайна сметка Бартоло е надхитрен и поставен на колене от цялата невъобразима галимация, създадена от героите на сцената.
Самият Росини определя премиерата на Севилския бръснар, състояла се на 20 февруари 1816 година в римския театър Арджентина, като пълна катастрофа. Въпреки че първоначално е озаглавил операта си „Алмавива”, за да я отличи от Севилския бръснар на Джовани Паизиело, написана през 1782 година, поддръжниците на последния решително изразяват разочарованието си от дързостта на Росини да открадне сюжета на най-успешната опера на Паизиело и шумно освиркват изпълнителите на сцената.
Решил, че катастрофалният прием на операта се дължи на слабости в нея, Росини работи трескаво, за да внесе корекции и не присъства на втората й премиера. Този път представлението е истински триумф и много зрители отиват до дома на композитора, за да му съобщят новината и да го успокоят.
С неизчерпаемото си мелодично богатство и с музиката, която вярно и с лекота следва хода на сюжетната линия, след дълго очакване Севилският бръснар отново се завръща на сцената на Виенската Щатсопер.
