Брутална, драматична, безпощадна - това са епитетите, които най-често са използвани, за да опишат „Тоска“, грандиозната историческа опера на Джакомо Пучини. Сюжетът се развива в Рим от в епохата на Наполеоновите войни, в реални места, които и днес можем да посетим, като Църквата на Сант‘Андреа дела Вале, Палацо Фарнезе или Замъкът Сант‘Анджело.
В „Тоска“, политиката и войната се превръщат в исторически фон на една страшна приказка за ревност, страст и убийство, в която героите се унищожават взаимно, една опера без герои, в която всички са жертви.
Анджелоти е избягал затворник. Тоска започва да изпитва съмнения в своя любим, Каварадоси, след като погрешно решава, че той крие друга жена, вместо да предоставя закрила на избягалия Анджелоти. Скарпия, началникът на полицията, който крои свои намерения към Тоска, се възползва от ситуацията, първо, като заплашва Каварадоси с мъчения, в опит да го накара да разкрие скривалището на Анджелоти, а след това, като сключва сделка с Тоска, за да спаси Каварадоси от смърт, ако тя се съгласи да стане негова любовница. Наградата за коварството на Скарпия е смъртта му от ръката на Тоска, но когато Каварадоси застава пред своя разстрел, събитията вземат обрат, за който дори Тоска не е подготвена.
Въпреки безразличието на критиката, операта веднага се превръща в успех, защото публиката е влюбена в силата на мелодрамата и в безспорната дарба на Пучини да създава мелодии, сред които “Recondita armonia” (“Скрита хармния”) и “E lucevan le stelle” (“И звездите блестяха”) са само два брилянтни примера.
Представена за пръв път на 14 януари 1900г. в Театро Костанци, известен и като Театро делл‘Опера ди Рома, „Тоска“ идва на сцената на Виенската държавна опера, в цялата си заразяваща слава.
