Повече от век и половина след премиерата си, „Травиата“ на Джузепе Верди продължава да бъде една от най-постоянно поставяните опери в световния репертоар. Премиерната нощ на 6 март 1853г. в Театро Ла Фенис във Венеция, обаче, е пълен провал: композиторът е разочарован от качествата на певците, а Фани Салвини-Донатели, тогава тридесет и осем годишна, се оказва неспособна да се въплъти в ролята на Виолета. Верди, обаче, е упорит и възкресява творбата, и то отново във Венеция, но този път в Театро Сан Бенедето, точно два месеца по-късно. Нощта този път е триумф и оттогава „Травиата“ никога „не поглежда назад“.
Виолета Валери, Парижка куртизанка, покорява всички около себе си. Нейната професия, обаче, не й позволява да се влюби, в когото и да е от любовниците си. За нейна изненада, Алфред Жермон буквално я „грабва“, но неговият баща, Жорж, категорично изисква тя да прекрати отношенията си със сина му, в името на семейната репутация. С разбито сърце, Виолета изпълнява ултиматума на Жорж, с което предизвиква порой от обиди от страна на Алфред към нея. Жорж, осъзнавайки, че срамът от поведението на Алфред е по-голям отколкото от връзката на сина му с Виолета, се примирява и прави всичко възможно да събере двамата отново заедно. Но времето неумолимо изтича: Виолета, жертва на туберколозата, просто бавно умира.
Като имаме предвид факта, че Верди е искал преди всичко да гарантира финансовата сигурност на семейството си, рискът, който той поема със създаването на „Травиата“, е изумителен и граничи с хазарта. Идеята една неизличимо болна проститутка да бъде в ролята на героиня е нещо, което изглеждало като далеч не по силите на почитателите на операта по онова време и те биха могли да пренебрегнат „Травиата“ напълно. Въздействието й, обаче, било грандиозно: някои поставяли под въпрос моралността й, докато други били обзети от същото чувство на вина като това, изпитвано от семейство Жермон. Верди сигурно е предусещал, че неговата опера ще стовари същото разтърсващо въздействие върху публиката, както това пиесата, която я е вдъхновила, „Дамата с камелиите“ на Александър Дюма-син, е упражнила върху самия него.
„Травиата“ е емоционално произведение, което ни предизвиква да се изправим лице в лице с отношението ни към любовта във всичките й форми. Тези, които ще дойдат да се насладят на „Травиата“ във Виенската народна опера, ще имат възможността да видят някои от най-богато обрисуваните герои в оперното изкуство; красива и кокетка, противоречива и лишена от егоизъм, Виолета е героинята, както за Верди, така и за нашето време.
