За композитор като Джузепе Верди, решен с творчеството си да осигурява благоденствието на своето семейство, готовността му да влиза в конфликти с властващата критика на своето време изглежда на пръв поглед като същинска главоблъсканица. Истината е обаче, че Верди никога не е успявал да напише велика музика, ако самият той не е бил дълбоко развълнуван от историята, която е възнамерявал да разкаже.
Травиата е може би най-дръзката му опера. Цензурата налага действието да бъде изместено с един век назад, за да бъдат защитени добрите нрави, но това не успява да прикрие факта, че Верди в действителност разобличава предразсъдъците на обществото, в което самият той живее.
Виолета си проправя пътя в своя свят като куртизанка, но се влюбва в младия благородник Алфред Жермон. Баща му Жорж допуска грешката да я съди, не според човешката й същност, а заради професията й. Когато скъсва с Алфредо, тя го прави не само за негово добро, а също и, заради репутацията на семейството му.
Премиерата се състои на 6 март 1853 година в Гранд Театро Ла Фениче във Венеция, а сега операта се завръща на сцената на виенската Щатсопер и отново се радва на многобройна публика, тъй като посланието й е универсално. Докато продължаваме да градим мнението си за другите въз основа на първите ни впечатления, дотогава Травиата ще остане актуална, независимо от това, в коя епоха се развива действието й.
Разбира се, ще остане актуална и музиката й. Травиата отбелязва върха в средния период от кариерата на Верди, когато композиторът е натрупал достатъчно самоувереност, за да се раздели с условностите, характерни за италианската оперна форма. В Травиата геният му успява не само да облече повествованието в съвършена музикална форма, но и да развие сценичните герои чрез една мелодика, настроена в съзвучие с най-интимните им чувства.
