„Вълшебнатта флейта“ е творба, която продължава да омагъосва, както хората на изкуството, така и публиката. Тя понякога се разглежда като изявление за превъзходството на разума над суеверието, но истинското удоволствие от това произведение е начинът, по който Моцарт и неговият „партньор“ Емануел Шиканедер, написал либретото, вплитат достатъчна доза съмнение в ума ни относно дали едното наистина преобладава над другото.
Животът, всъщност е много по-сложен и не е изненада, че темите на операта все още не спират да провокират други автори в различни култури, от британския филмов режисьор и актьор Кенет Брана, до японския илюстратор Йошитака Амано.
Една черна комедия на измамата, чийто герои са „пренесени“ от света на приказките. Царицата на Нощта призовава Принц Тамино и неговия другар, Папагено, да спасят дъщеря й, Памина, от хватката на коварния Зарастро и неговия зъл слуга, Моностатос. В знак на добра воля, Принцът получава вълшебна флейта, която ще го закриля. Пристигайки в двореца на Зарастро, Тамино получава разнопосочни сигнали за случилото се, които представят Зарастро като покровител на Памина. Принцът трябва да реши на кого да повярва – на Зарастро или на Царицата на Нощта – и да премине през три предизвикателства, за да спечели ръката на Памина.
Историята е проникновението на Шиканедер за това, че, за да може доброто да възтържествува над злото, героите на доброто трябва да могат да скочат в неизвестността, водени от вярата. Тук свършва рационалната мисъл. Очебийната ирония не би могла да убегне от нагледа на гений като Моцарт. Във „Вълшебнатта флейта“, той определено изпитва удоволствие да „допълни“ изискването на либретиста Шиканедер да подтиснем невярата си, като натоварва музикалните изпълнения на солистите до самия предел, който публиката от късния осемнадесети век е могла да понесе.
Публикувана преди „Милосърдието на Тит“, но последната от Моцартовите опери, която стига до премиера, „Вълшебнатта флейта“ дебютира в кратко просъществувалия Theater auf der Wieden във Виена на 30 септември 1791г., като Шиканедер е в ролята на Папагено, самият Моцарт е диригентът, и както сигурно предполагате, композиторът е бил с усмивка на уста през цялото изпълнение. Мнозина считат, че „Вълшебнатта флейта“ е била любимата опера на Моцарт, но със сигурност тя се е оказала най-популярната.
