„Вълшебната флейта“ е най-изненадващата, но и най-достъпната от всичките двадесет и две опери на Волфганг Амадеус Моцарт. Тя е била, може би, също така и най-опасната исторически: дву-актов зингшпил, чийто корени в популярния Виенски театър и приказна обстановка прикриват политическата алегория на борбата между ценностите на Просвещението и тези на абсолютната монархия.
Царицата на Нощта обещава на Принц Тамино, че ако той спаси дъщеря й Памина от магьосника Зарастро, ще получи „ръката“ на Памина. Тамино получава подкрепа в своята мисия от страна на Папагено, глуповат, но добронамерен ловец на птици.
Когато те намират Памина, Зарастро се разкрива, че той всъщност е неин покровител, а не похитител; и че именно Царицата е тази, която е предала дъщеря си, като се е съюзила с бруталния Моностатос, който желае Памина от похот, а не от любов. Зарастро поставя пред Тамино и Папагено три предизвикателства, за да докажат своето достойнство. Докато Тамино, решил да се довери на добрите намерения на Зарастро, е възнаграден за това, че е подтиснал съмненията си, Папагено има по-скромен успех в справянето с предизвикателствата и дължи щастливото си оцеляване на великодушието на Зарастро.
Премиерата на операта е на 30 септември 1791г. в Theater auf der Wieden, в тогавашните крайни квартали на Виена, а обстоятелствата около първото представление на „Вълшебната флейта“ са напълно различни от тези, които предхождат премиерата, само няколко седмици по-рано, на друга Моцартова опера - „Милосърдието на Тит“, написана по поръчка, за да увековечи коронацията на император Леополд II.
Лесно може да бъде направена грешката да разглеждаме Вълшебната флейта, която сега ще бъде представена във Виенската Щаатсопер, че операта е създадена за широката публика, като контра-пунк на предхождащата я премиера. Всъщност нейните брилянтни теми, са пример по-скоро за готовността на Моцарт да се съобрази с властта , особено когато тя е и благосклонна към него.
